ЗА КАКВО МОЛИМ БОГ, КОГАТО ГО МОЛИМ ЗА МИЛОСТ

Манастир „Свети Мина“ – Египет
Помилуй ни, Боже, по голямата си милост; молим Ти се: чуй ни и се смили.
Молим се за Милост, Мир, Живот, Здраве, Спасение, Посещение и Защита на всички, както и за опрощаване на греховете им, както доброволни, така и неволни.
Ние искаме Божията Милост. Господ не ни наказва, както заслужаваме, но от Неговите резерви на голяма Милост, ни изслушва и изпраща Своята Милост към нас. Ние искаме конкретни неща за хората, които обичаме и за други хора. Отново искаме Милост.
Молим за Мир, защото спокойното лице ще ни даде очите да видим собствената си нужда от изцеление. Когато не сме в мир, нашата основна мисъл е да се защитим. Когато сме в мир, можем да погледнем в себе си.
Ние искаме Живот, защото животът ни дава възможност да се покаем и да вършим делата на вярата. След като животът свърши, ние загубваме възможността да се Покаем.
Ние искаме Здраве, както физическо, така и Духовно. Човешкото същество се състои от Тяло, Ум, Душа и Дух. Здравият Дух ще помогне да се поддържа Здрав Ум. Здравият Ум ще помогне да се поддържа Здрав Дух. Всички те са преплетени. По този начин се молим за цялостното си здраве.
Молим за Спасение, защото това е основната цел и цел в живота. Сътворяването ни от Бог, Неговото изпращане на Господ Иисус Христос да отвори пътя към Рая и Неговите Милости, за да не ни отхвърли, наред с толкова много други неща, ни водят до тази крайна цел: Спасение и Вечен живот в Царството Небесно.
Молим се за Посещение, с други думи, за да не се чувстваме самотни и отчуждени от Бог. Ние го молим да ни посети, като изпрати Своя Дух върху нас и като ни изпрати други, които да ни насърчават и да ни помагат да се излекуваме.
Молим за Защита. Никой не минава през живота невредим от грях, болест или неуспех. Тези неща непрекъснато ни раняват. Молим за защита, за да избегнем клопки и да бъдем излекувани от тях, когато ни сполетят.
И накрая молим за Прошка на Нашите Грехове, тези, които направихме доброволно и дори тези, които направихме неволно или несъзнателно. Голяма част от Духовното ни безпокойство (и безпокойството като цяло) идва от чувството за вина и гняв за минали провали или защото други са ни провалили. Молейки се за прошка на греховете, ние молим Бог да изтрие милостиво всичко, което сме направили погрешно спрямо Него или един към друг.
Молитвата „Господи, помилуй“ не само ни утешава с мисълта че Бог ще се смили над живота ни, но ни напомня, че трябва да се смилим и един над друг.
Ако очакваме Бог да прости нашите доброволни и неволни грехове, тогава трябва да сме готови да си прощаваме по същия начин.
Искрено Ваша,
Стела Каменова
0 Коментари