ВЕЧНОТО НЕБЕСНО ЦАРСТВО НА ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС

От самото начало Бог е искал Ние, неговите деца, да наследим Неговото Царство – Царството Небесно!

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО

КЪДЕ Е НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО

СЪЩЕСТВУВА ЛИ ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО ВЪВ ВСЕКИ ЧОВЕК?

КАК ДА НАСЛЕДИМ НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО

НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО Е БЛИЗО

РАЙ И АД

ОКОНЧАТЕЛНИЯТ СЪД

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО

Господ Иисус Христос често говорел за Небесното Царство. Това било едно от основните Му послания. Той винаги говорел за Божието Царство.

Всъщност, повечето от неговите притчи започвали с „Царството Небесно е като“ и след това Той разказвал притча, за да помогне на хората да разберат неговата същност.

Когато изучавате задълбочено живота и учението на Господ Иисус Христос, виждате, че целта Му не е била да донесе нова религия.

В православната вяра Царството Божие не е просто бъдеща надежда 

или религиозна институция, а мистичното и духовно царуване на Бога, което вече е присъстващо в света чрез Христос и Светия Дух.

Религията е организация, която хората създават, за да разберат по-добре Бог. Царството е Правителство, управлявано от Цар.

И първото нещо, което Господ Иисус Христос казва, било: „Покайте се, защото Небесното Царство се приближи“ Матей 4:17. Той призовавал към преобразяване на сърцето, канейки всички да влязат в общение с Бога и да участват в Неговия Божествен живот.

Той не говорел за Религията на Небето, а за Небесното Царство и когато хората го питали кой е Той, Той им отговарял: „Аз съм Цар и изграждам тук нещо ново, Божието Царство на Земята, такова каквото е на Небето“.

И ние можем да видим, че същността на Библията всъщност не касае само религията, а нещо много по-голямо – отношенията между Царя на Царете и неговия народ, чийто хора имат възможността да бъдат граждани на Неговото Царство.

Това Царство се преживява най-пълно в Църквата, която е видимото проявление на Божието Царство на Земята. Чрез тайнствата, молитвата и светия живот вярващите участват в живота на Царството тук и сега, докато очакват неговата пълнота, когато Христос се завърне.

Господ Иисус Христос говори за Неговото Царство на два етапа.

Първият етап се отнася до нашата реалност, тъй като ние все още не живеем в Божието Царство и тъй като ние сме жители на Земята през този век.

Вторият етап, за който Господ Иисус Христос често говори, е какво ще бъде Царството Небесно, когато Той се върне на Земята. И когато се върне, той ще донесе физическия си трон на тази Земя. Няма да има друго Правителство на Земята, не ще има друг Цар, името Му ще бъде единственото име на което всяко коляно ще се покланя и всеки език ще признае, Той ще бъде Единственият Господ, и хората ще имат безсмъртни тела.

От голяма важност е да разберем как точно действат Царете.

Съществуват 3 Царства:

1. Царствата на хората, които управляват земните дела.

2. Царството на Тъмнината, управлявано от Сатаната.

3. Царството Небесно – Царството Божие, управлявано от Христос.

Световните Царства са Царства на хората.
Както Царството на Хората, така и Царството на Тъмнината се управляват от Дявола.
Именно поради тази причина Сатаната е в състояние да предложи на Господ Иисус Христос всички Царства на Света, когато Го изкушава, защото той ги управлява – те принадлежат на Сатаната.

„Пак Го завежда Дяволът на една много висока планина, показва Му всичките Царства на Света и тяхната слава и казва Му: Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.“ Матей 4:8-9

Никой човек не предлага това, което не му принадлежи. Сатаната предложил на Господ Иисус Христос това, което му принадлежи – Царството на Света. Сатаната не може да предложи на никого Царството на Тъмнината. Той лъже мнозина, че ще получат част от царството му, само за да умрат и да разберат, че ги е излъгал, когато вече са в Ада с него.

Бог разкрива на Пророк Даниел четирите основни Царства на Света, които трябвало да управляват Земята, докато Господ Иисус Христос слезе, за да установи Царството Небесно. В хронологичен ред това са Вавилонската Империя, Мидийската и Персийската Империи, Гръцката Империя и Римската Империя.

Въпреки че това са основните царства, в света има много други по-малки Царства.
Богът на Света и неговите Царства е Сатаната.

„ За тия, невярващите, чиито Ум Богът на тоя свят е заслепил, за да ги не озари Светлината от Славното Благовестие на Христа, Който е образ на Бога.“ 2 Кор 4:4

„Сега е съдба на този свят; сега Князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.“ Йоан 12:31

Въпреки че Господ Иисус Христос е създал Земята, Неговото видимо царуване над нея още не е напълно осъществено.

При Второто Си пришествие Той ще донесе пълнотата на Своето Царство – и всяко коляно ще се преклони пред Него, и всеки език ще изповяда, че Той е Господ.

Дотогава ние живеем като граждани на Царството, призовани към святост, покаяние и любов.
Чрез благодатта свидетелстваме за Божието царуване в света, участвайки в Царството, което вече е сред нас, но още очаква своето завършване.

Христос е вечният Цар, чието Царство носи спасение, мир и вечен живот на всички, които влизат в общение с Него.

КЪДЕ Е НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО

КЪДЕ Е НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО

В човешки смисъл, едно царство е мястото, където царят царува. Присъствието на царя означава присъствието на неговата власт и управление.

В духовната реалност, разкрита ни чрез Христос, Царството Небесно не е географско място или политическа система, а Божието царуване над цялото творение.

То е там, където Христос, Царят на славата, присъства и царува.

КЪДЕ Е ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС

Евангелието ни разкрива великата тайна на нашето спасение: че Синът Божий стана човек, живя между нас (Йоан 1:1–14), беше разпнат, възкръсна от мъртвите и се възнесе на Небето.

„И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. (Йоан 1:14), умря на кръста, възкръсна и се възнесе обратно на Небето.

„И тъй, след като им говори, Господ Иисус се възнесе на Небето, и седна отдясно на Бога.“ Марк 16:19

„И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им. И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях.“ Деяния 1:9-10

Царят на Небесното Царство, Господ Иисус Христос е на Небето. Следователно Небесното Царство е на Небето.

„Но Всевишният не обитава в ръкотворени храмове“ Деяния 7:48

Нашите Тела (човешкото тяло) са Храмовете на Господ Иисус Христос.

„Или не знаете, че Вашето Тяло е Храм на Светия Дух, който е във Вас, когото имате от Бога?“1 Кор 6: 19

ВИЖДАТЕ ЛИ, ТЕЛАТА НИ СА ХРАМОВЕ НА БОГА! БОГ НЕ ЖИВЕЕ В СГРАДИ.

Когато приемем Господ Иисус Христос, Царят слиза и живее в нас, така че Небесното Царство живее в нас. Тази информация се съдържа в Кръщението със Светия Дух.

„Иисус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.“ Йоан 14:23

Следователно Небесното Царство е в хората, защото Царят Господ Иисус Христос живее в тях и е съградил дом в тях.

СЪЩЕСТВУВА ЛИ ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО ВЪВ ВСЕКИ ЧОВЕК?

СЪЩЕСТВУВА ЛИ ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО ВЪВ ВСЕКИ ЧОВЕК?

Небесното Царство не може да бъде открито във всеки човек. дори не и във всеки от тези, които претендират за това.

Присъствието на Царството Небесно не се доказва само с думи, а с преобразен живот, вкоренен в Христос.

Господ казва:

„Царството Божие е вътре във вас.“ – Лука 17:21

Но това не означава, че Царството Божие автоматично пребивава във всяко сърце. В православната църква разбираме тези думи така: Царството може да обитава в сърцето, но само там, където Христос Царят е възцарен чрез вяра, покаяние и любов.

Където пребъдва Светият Дух, там е и Царството.
Плодовете на Духа – любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост и себеобуздание (Галатяни 5:22–23) – са знаци за това вътрешно присъствие.
Сърце, което се е предало на Христос и се очиства чрез благодатта, ще проявява плодовете на Царството.

На Земята Небесното Царство е само в хората, в които Господ Иисус Христос пребивава.

Въпреки че тези хора живеят в Света, в Царство управлявано от Сатаната, те не са част от Царството на Сатаната, а от Царството Небесно, защото те обичат Господ Иисус Христос чисто и безусловно, независимо от обстоятелствата на живота им.

Тези добродетели обаче не са неща, които можем да породим сами. Те са дарове от Бога, които се култивират чрез смирение, покаяние, молитва и участие в тайнствения живот на Църквата. Един човек може да се бори с греха и слабостите си, и въпреки това Царството да обитава в него, ако искрено търси Бога и се уподобява на Христос.

Както е писал свети Макарий Велики:

„Сърцето е малък съд, но в него има дракони и лъвове; има отровни зверове и всички съкровища на нечестието; но там е и Бог, ангелите, животът и Царството, светлината и апостолите, небесните градове и съкровищата на благодатта.“

Следователно, Царството Божие се намира в онези, които по Божията благодат са направили място Христос да обитава в сърцата им. Макар да живеят в паднал свят и дори сред системи, управлявани от силите на тъмнината, те не са от този свят. Те са граждани на Царството Небесно.

Такива хора обичат Христос чисто и безусловно – не само в моменти на утеха, но и сред изпитания. Техните сърца са станали храмове на живия Бог (2 Коринтяни 6:16), и чрез тях светлината на Царството сияе в тъмнината.

Царството Небесно не се заслужава чрез съвършенство, а се приема по благодат и расте чрез съработничество с тази благодат. То е път през целия живот – път на уподобяване на Христос.

Всеки от нас е призван да изследва сърцето си – не само за външни признаци на религиозност, а да си зададе въпроса:
Дали Христос наистина е Царят на моето сърце?

Ако е така – тогава и Неговото Царство е там.

КАК ДА НАСЛЕДИМ НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО

Участие в Царството Небесно

Царството Небесно не е само бъдеща надежда – то е настояща реалност, която Бог ни предлага чрез Господ Иисус Христос. В Православната църква се учим, че Царството не е просто място, а самото Божие царуване, станало достъпно за човечеството чрез Въплъщението, Кръстната смърт и Възкресението на нашия Господ Иисус Христос.

Дарът на Царството чрез смъртта на Христос

Мнозина се питат: Защо Господ Иисус Христос е трябвало да умре?

В това се крие дълбоката тайна на нашето спасение. Христос умря като жертва за нашите грехове – като Великия Първосвещеник – и за да можем да наследим Царството Божие. Писанието казва: „Заплатата на греха е смърт“ (Римляни 6:23), но Бог, в Своята велика милост, прие плът, за да победи смъртта чрез смърт.

„Синът е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание.“ – Колосяни 1:15

Бог е вечен и не може да умре. Но в неизмеримата Си любов Той приел човешка плът чрез Пресветата Богородица Дева Мария. В Господ Иисус Христос вечният Божи Логос станал човек. Той позволил на Своето човешко тяло да страда и да умре, за да можем ние, падналите и смъртни, да получим живот и наследство в Неговото Царство.

Смъртта на Христос не бил краят – тя била победата. Неговият Божествен Дух възкресил тялото Му от мъртвите. Чрез това Възкресение всички, които принадлежат на Христос, получават обещанието за Царството.

„Който е видял Мене, видял е Отца.“ – Йоан 14:9

Господ Иисус Христос е съвършеният образ на Отца. В Него Божията любов се открива не само с думи, а чрез смирение, страдание и саможертва. Макар ние, грешните, многократно да сме нарушавали нашето общение с Бога, Той продължава да ни обича с чиста и безусловна любов. Той понесе нашите грехове, за да живеем с Него вечно.

Как участваме в Царството Небесно?

Макар Царството Божие да се открие напълно при Второто пришествие на Христос, ние вече сме поканени да го преживеем тук и сега – чрез живота на Църквата, светите тайнства, покаянието и любовта.

1. Църквата като присъствие на Царството Божие

Църквата не е просто земна институция. Тя е Тялото Христово, Ковчегът на спасението, мястото, където небето и земята се срещат. Във всяка Божествена литургия ние не просто си спомняме за Царството – ние мистично влизаме в него.

„Ние, които тайнствено изобразяваме Херувимите… сега да отхвърлим всяка житейска грижа.“ – Херувимска песен, Божествена литургия на св. Йоан Златоуст

В богослужението ангелите, светиите, Божията Майка и вярващите на земята се съединяват в общо славословие на Царя. Литургията е предвкусване на небесния пир.

2. Светите Тайнства

Чрез светите тайнства ние се съединяваме с Христос и се храним с Божествената благодат.

• В Кръщението умираме за греха и се раждаме за Царството.

• В Миропомазанието приемаме Светия Дух – силата на Царството.

• В Светата Евхаристия приемаме истинското Тяло и Кръв на Христос – самия Цар.

Това не са символи, а реални, живи срещи с Възкръсналия Господ.

3. Покаяние и вътрешен живот

Христос започна Своето служение с думите:
„Покайте се, защото се приближи Царството Небесно.“ – Матей 4:17

Покаянието (метаноя) е промяна на сърцето – обръщане от греха към Бога. То е основата на християнския живот. Чрез молитва, пост, изповед и любов ние отваряме сърцата си за царуването на Христос.

Както казва свети Исаак Сирин:
„Този живот ти е даден за покаяние. Не го пропилявай в суетни занимания.“

4. Пребиваване в Царството Божие всеки ден

Да живеем в Царството Божие означава да живеем, както живя Христос – с милост, смирение, прошка и жертвена любов. Призвани сме да обичаме враговете си, да прощаваме от сърце, да служим на бедните и да живеем в мир.

Всеки малък акт на вяра и всеки миг на доверие в Бога е стъпка към Неговото Царство.

Бог ни възлюби толкова много, че позволи на Своето тяло да понесе страдание, смирение и смърт чрез Господ Иисус Христос, за да можем ние да наследим Неговото Царство. Това е чистата и безусловна любов на Бога към нас – грешниците, които многократно сме Го огорчавали.

Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичките си сили – и ще бъдеш жител на Божието Царство!

НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО Е БЛИЗО

НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО Е БЛИЗО

Господ Иисус Христос ни научи да проповядваме, казвайки: „И когато отидете, проповядвайте“ „Небесното Царство се приближи“. Матей 10:7

Небесното Царство може да е близо, но все още не е тук в пълнотата си.

Някои казват, че Царството Небесно вече е тук – и макар то да обитава в сърцата на някои вярващи, то все още не е установено на Земята. Светът все още е под властта на Сатаната.

Когато Царят Господ Иисус Христос се върне на Земята, Той ще слезе от Небето по същия начин, по който се е възнесъл, Той ще съди и ще установи Царството си тук на Земята. Небесното Царство ще бъде тук с Човечеството, Господ Иисус Христос ще бъде Цар.
В процеса на установяване на Своето Царство на Земята Господ ще унищожи всички Царства на Света, като ги раздели на части и ги погълне, както е предсказано от пророк Даниел.

„И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне Царство, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия Царства, а само то ще пребъде до века.“ Даниел 2:44

Ще има Нова Земя и Ново Небе – тези осквернените ще престанат да съществуват. 

И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из Небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях.“ Откровение 21:1-3

Когато Царят на Царството Небесно – Господ Иисус Христос – царува, няма вече да има нощ, нито лампа, нито слънце, защото Той Сам ще бъде Светлината. Няма вече да има болка, сълзи, скръб, плач или смърт (Откровение 21–22) – защото всичко ще бъде така, както е на Небесата.

Тъй като Небесното Царство все още не е настъпило, Господ Иисус Христос ни учи да се молим и да казваме: „ Да дойде Твоето Царство“ Матей 6:10
Не се молете за света, а се молете за това да дойде Небесното Царство на Земята и се молете за братята в света. Самият Свят е под властта на Сатаната и е безполезно да се молим за него.

„Блажени нищите по Дух, защото е тяхно Небесното Царство.“ Матей 5:3

Царят идва. Господ Иисус Христос идва.
Покайте Се. Покайте Се. Покайте се,
защото Небесното Царство се приближи.

Да придобиете „наследството“ на Новия Йерусалим е целият смисъл на живота, единствената цел на Сътворението на човека от Бог. „Който спечели, ще получи това наследство.“ И както Свети Павел просто казва: „Във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.“ Римляни 8.37.

„Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Иисуса, нашия Господ.“ Римляни 8.38–39

Затова, прекланям коленете си пред Отца (на нашия Господ Иисус Христос), от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята, да Ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек, чрез вяра да се всели Христос във Вашите Сърца, тъй че закоренени и основани в любовта, да бъдете силни да разберете заедно с всичките Светии, що е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия Пълнота.“ Ефесяни 3:14–19

Да бъдеш „Изпълнен с Цялата Пълнота на Бог“ – само това е, в което Духовността се състои.

РАЙ И АД

РАЙ И АД

Небесното Царство вече е сред тези, които живеят Духовен Живот. Това, което Духовният човек знае в Светия Дух, в Христос и в Църквата, ще дойде със сила и слава за всички хора да видят в края на вековете.

Последното идване на Господ Иисус Христос ще бъде съд за всички хора. Самото му присъствие ще бъде съд. Никой човек не може да живее без любовта на Христос в живота си. Те не могат да съществуват така, сякаш няма нито Бог, нито Христос, нито Дух, нито Църква, нито Духовен Живот. В края на века това вече ще бъде невъзможно. Всички хора ще трябва да видят Лицето на Този, който „за нас, хората и за нашето спасение слезе от небесата и се въплъти … който е бил разпнат при Пилат Понтийски, страдал и погребан … “ Никейски Символ на Вярата.

Всички ще трябва да гледат Онзи, когото са разпнали с греховете си: Онзи, „който беше мъртъв и оживя.“ Откровение 1:17-18

За тези, които обичат Господ, Неговото присъствие ще бъде Безкрайна Радост, Рай и Вечен Живот.

За тези, които мразят Господ, същото присъствие ще бъде Безкрайно Мъчение, АД и Вечна Смърт.

Реалността както за спасените, така и за прокълнатите ще бъде една и съща, Когато Христос „дойде в слава и всички ангели с него“, така че 

„Бог да бъде всичко във всичко“ (1 Кор 15-28).  Тези, които имат Бог като свое „всичко“ в този живот, в крайна сметка ще получат Божествено изпълнение и живот. За тези, чието „всичко“ са самите те и този свят, „всичко“ на Бог ще бъде тяхното мъчение, тяхното наказание и тяхната смърт. И те ще „плачат и скърцат със зъби“ Матей 8:21

„Човешкият Син ще изпрати Ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Тогава праведните ще блеснат като слънцето в Царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша.“ Матей 13.41- 3
Според Светиите „огънят“, който ще погълне грешниците при идването на Божието Царство, е същият „огън“, който ще блести с великолепие в Светиите. Това е “ Огънят“ на Божията Любов; “ Огънят “ на самия Бог, Който е Любовта.

“ защото нашият Бог е огън, който пояжда.“ (Евреи 12.29), който “ обитава в непристъпна Светлина“ (1 Тимотей 6:16).

За тези, които обичат Бог и които обичат цялото Сътворение в Него, „Всемогъщият огън“ на Бог ще бъде лъчезарно блаженство и неописуема наслада.

За тези, които не обичат Бог и изобщо не обичат, същият „пожарогасителен огън“ ще бъде причината за техния „плач“ и „скърцане на зъбите“.

Бог просто се разкрива като Възкръсналия Господ Иисус Христос, по такъв славен начин, че никой човек не може да не види славата му. Именно присъствието на великолепната слава и любов на Бога е бичът на онези, които отхвърлят неговата Блестяща Сила и Светлина.

… . . тези, които се озоват в ада, ще бъдат наказани с бич на любовта. Колко жестоко и горчиво ще бъде това мъчение на любовта! Защото тези, които разбират, че са съгрешили срещу любовта, не претърпяват по-големи страдания от тези, причинени от най-страшните мъчения. Скръбта, която завладява сърцето, прегрешило срещу любовта, е по-пронизваща от всяка друга болка. Грешно е да се каже, че грешниците в Ада са лишени от Божията любов … но любовта действа двойно: като страдание на изобличените и като радост на блажените! (Свети Исак Сирин, мистични трактати)

В края на Вековете Славната Божия Любов се отваря за всички, за да я видят в Лицето на Господ Иисус Христос. Вечната съдба на човека – Рай или Ад, Спасение или Проклятие – зависи единствено от реакцията му към тази любов.

ОКОНЧАТЕЛНИЯТ СЪД

ОКОНЧАТЕЛНИЯТ СЪД

Всеки човек ще бъде съден от Бог за живота си в този свят. Всеки човек ще бъде съден според неговите думи и дела.

„И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.“ Матей 12:36
„Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със Своите Ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му.“ Матей 16:27

Съдия ще бъде самият Христос, защото Той е Този, който със своите страдания и смърт получи властта да съди. Разпънатият на кръст Господ Иисус Христос ще призове хората за отговор в края на века. Той спечели това право като човек чрез съвършенството на човешкия си живот.

„И дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.“ Йоан 5.27

Господ Иисус Христос ще съди всички хора изключително въз основа на начина, по който са Му служили, служейки на всички хора.
„31 А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките ангели с Него, тогава

ще седне на славния Си престол. 32 И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите; 33 и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.

34 Тогава Царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете Вие благословени от Отца Ми, наследете Царството, приготвено за Вас от създанието на света. 35 Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; 36 гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.

37 Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме? 38 И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме? 39 И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?

40 А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.

41 Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, Вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели. 42 Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте; 43 странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте.

44 Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?

45 Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили.

46 И тия ще отидат във Вечно наказание, а праведните във Вечен живот.“ Матей 25- 31:46

Целият Духовен живот се изпълнява в тази една притча на Христос, защото сърцето Му е любов, както към Бога, така и към човека.
Коментирайки това учение за Страшния съд, Свети Августин каза, че самият Христос наистина е този, който е пребивавал във всяко едно от тези състояния.

Свети Симеон нов Богослов дава следното учение за притчата за Страшния съд: Божият Син стана Човешки Син, за да направи нас хората синове на Бог, възвисявайки нашата природа по благодат до това, което той самият е по природа, дарявайки ни живот отново чрез благодатта на Светия Дух и разкривайки ни вътре в нас Царството Небесно.

Човек не се спасява с това, че веднъж е проявил милост към някого … защото „бях гладен“ и „бях жаден“ не се говори за един случай, не за един ден, а за целия живот. По същия начин думите „Ти ми даде храна“, „ти ме напои“, „ти ме облече“ и така нататък показват не само един повод или действие, но и постоянно отношение към всички и винаги. Нашият Господ Иисус Христос казва, че самият той приема такава милост … в лицата на нуждаещите се. … това е Господ, когото храним във всеки просяк … този, когото оставихме да умре в нашето пренебрежение. Нашият Господ благоволи да приеме добротата на всеки беден човек … за да не се възгордява никой, който вярва в него, за да бъде готов да направи всичко възможно, за да помогне на нуждаещия се, както нашият Господ изцеди кръвта си за нашето спасение.

Човек, на когото е заповядано да обича ближния си като себе си, трябва да го направи, през целия си живот. Човек, който обича ближния като себе си, не може да си позволи да притежава нещо по-голямо от ближния си; така че ако има повече и не раздава без завист, той не изпълнява точно заповедите на нашия Господ. Ако този, който притежава … презира дори този, който няма … той все още ще се счита за този, който презря Христос, нашия Господ. Неговите слова:“ ти ми стори това “ не се ограничават само до онези, към които бяхме угнетени или угнетихме, или чиито имоти отнехме, или на които навредихме, а включват и онези, които презряхме.

Това последното е достатъчно за нашето осъждане, защото, пренебрегвайки ги, ние пренебрегнахме самия Христос. Всичко това може да изглежда твърде тежко за хората и те може да мислят, че е правилно да си кажат: „Кой може стриктно да следва всичко това, като задоволява и храни всички и не оставя никой неудовлетворен?“

„Нека слушаме Св. Павел: “ защото любовта Христова ни обгръща . . .“(2 Кор 5.14).

Това е и учението на Духовните учители, че това, което трябва да бъде дадено на всички хора, е самият Христос: Хлябът на живота, Живата вода, бащината къща, дрехите на спасението, изцелението на раните, освобождението и прошката на всички грехове. 
В този смисъл всеки човек, независимо колко е богат или праведен – е беден, гладен, жаден, гол, болен, грешен и затворен от зло и смърт. Следователно това е съвършена любов; любовта към Бога и любовта към човека, които стават една и съща любов. Това се постига в Христос и е Христос. Да обичаш с тази любов означава да обичаш с любовта на Господ Иисус Христос и да изпълняваш неговата „нова заповед: „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ Йоан 13:34-35

Това е Духовният живот. В това и само в това, човекът ще бъде окончателно осъден. Това е короната на всички добродетели и молитви, най-висшият и най-съвършеният плод на Божия Дух в човека.

С Любов в Бога,
Стела Каменова