КАК ДА ИЗКОРЕНИТЕ СТРАСТИТЕ РАЗКЪСВАЩИ СЪРЦЕТО ВИ

СТРАСТИТЕ, КАКТО И ДОБРОДЕТЕЛИТЕ, са взаимосвързани (точно като звената на една верига), като едната е разклонение на другата.

Те са осем – по реда на раждане както следва: Лакомия, Похот, Сребролюбие, Гняв, Униние, Отчаяние, Тщеславие и Гордост. 

Основната грижа на патристичния аскетизъм (начин на живот, характеризиращ се с лишения, пълно отричане на материалните удоволствия, и отшелничество) не е външните прояви на греха, нито отделните случаи на грях, а по-скоро тяхната причина, т.е. пороците и страстите, вкоренени в Душата, или болестите на Душата и скритите вътрешни състояния на греха.

Мисълта, дори единствена е началният момент в появата на страст. Това е момент на колебание и съществен централен елемент на това психологическо състояние. Същността на аскетизма се свежда до борбата с мислите.

Тази вътрешна борба е изобразена на живо от Свети Исихий Йерусалимски (V век), ученик на Свети Григорий Богослов:

„Нашият ум, като нещо с лек външен вид и невинен, лесно се отдава на мечтанията и е неограничено подвластен на зли мисли, ако няма в себе си

такава концепция, която като монарх над страстите да го държи постоянно под контрол и да го обуздава.“

„Корабът не се движи без вода; и няма никакъв напредък в опазването на Ума без трезвост със смирение и молитва към Господ Иисус Христос.“

„Камъните се използват за основата на къща; но за тази добродетел (пазенето на Ума) и основата, и коренът са светото и почтено име на нашия Господ Иисус Христос. Бързо и лесно един глупав капитан може да разруши кораба си по време на буря, да освободи моряците, да хвърли платната и греблата в морето и сам да заспи; но много по-бързо Душата може да бъде удавена от Демоните, ако, когато Мислите започнат да се появяват, тя не пази трезвостта и не призовава името на Господ Иисус Христос.“

„Трезвостта и Иисусовата молитва взаимно се подсилват; тъй като изключителната бдителност се съчетава със съдържанието на постоянна молитва, докато молитвата върви с изключителна трезвост и бдителност на интелекта.“

„Много от нашите мисли идват от демонични внушения и от тях произтичат злите ни външни действия. Ако с помощта на Господ Иисус Христос незабавно успокоим мисълта, ще избегнем съответното външно действие. Ние ще се обогатим със сладостта на божественото знание и така ще намерим Бог, Който е навсякъде. Придържайки здраво огледалото на интелекта към Бог, ние ще бъдем постоянно осветени, както чистото стъкло е от слънцето. Тогава най-накрая интелектът, достигнал границата на своите желания, ще остане в Него от всякакво друго съзерцание.„

Светите Отци учат, че човешкото Сърце е заплетено в бодливите корени на различни страсти, които се намират много надълбоко в него. Когато човек чрез просветлението на Бог се опитва да ги изкорени, по същество за преобразяване той достига и премахва корените с форцепс. Въпреки това, докато се опитва да премахне всяка страст, той едновременно разкъсва Сърцето си.

Когато Сърцето се отвори, то кърви и боли. Ако човек реши да не понася болката и се откаже от нея, в този момент той се отказва и от борбата, и по този начин остава страстен и грешен. Ако обаче търпеливо понесе болката, той премахва корена на страстта и се освобождава!

Светите Отци чрез аскетизъм, молитва и Божие Просветление се борят и се принуждават да премахнат постепенно всички корени на страстите. Те ги изкоренявали един по един, докато постигнели безпристрастност.

Нашите действия трябва да се основават на ясно мислене. Именно то с Божията Благодат ни отвежда в Духовния свят на Господ Иисус Христос.

Искрено Ваша,
Стела Каменова