КАКВО Е РЕЛИГИОЗНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ИЗРАЕЛ?

Jordan River, Palestine
Бог казва на Мойсей: „Вземете земята и се заселете в нея, защото аз Ви дадох земята, която да притежавате“ (Числа 33:53).
Това според Нахманид е източникът на заповедта да се живее в Израелската земя и да се наследява.
Централността на Израелската земя не може да бъде подлагана под съмнение. Каквито и да са сюжетите и спомагателните теми на Танах, нейният всеобхватен разказ е обещанието и пътуването до земята.
Еврейската история започва с пътуването на Авраам и Сара до нея. Четирите следващи книги на Тора, от Изход до Второзаконие, са поети с второто пътешествие в дните на Мойсей. Танах, като цяло, завършва с Кир, цар на Персия, който дава разрешение на евреите, заточени във Вавилон, да се върнат в земята си – третото голямо пътешествие (II Chr. 36:23).
Парадоксът на еврейската история е, че въпреки че им е обещана и преследват определена територия, Святата Земя, евреите са прекарали повече време в изгнание, отколкото в Израел. Повече време да копнееш за него, отколкото да живееш в него. Повече време за пътуване, отколкото за пристигане и установяване.
Оттук и напрежението. От една страна, монотеизмът трябва да разбира Бог като нетериториален. Богът отвсякъде може да бъде намерен навсякъде. Той не е ограничен само с този човек или с това място – както вярвали езичниците. Той упражнява Силата си дори в Египет. Той изпраща пророк Йон в Ниневия в Асирия. Той е с друг пророк, Езекиил, във Вавилон.
Няма място в Сътворението, където Бог да не е.
От друга страна, трябва да е невъзможно да живееш пълноценно като евреин извън Израел, тъй като в противен случай евреите не биха получили заповед да отидат там първоначално или да се върнат впоследствие.
Защо Бог е извън място, което може да бъде намерено конкретно на това място?
Мъдреците формулират напрежението в две поразителни предложения. От една страна, „Когато израилтяните отидоха в изгнание, Божественото присъствие беше заточено заедно с тях.“ От друга страна, „Този, който напуска Израел, за да живее другаде, сякаш няма Бог“.
Може ли човек да намери Бог, да му служи, да почувства Бог извън Святата земя?
Да и не. Ако отговорът беше само „да“, нямаше да има стимул за връщане. Ако отговорът беше само отрицателен, нямаше да има причина евреинът да остане в изгнание. На това напрежение се изгражда еврейското съществуване.
Какво тогава е специалното в Израел?
Различните среди имат различна екология. Точно както има някои държави, климат и почви, особено подходящи за отглеждане на лозя, така има и държава, Израел, особено подходяща за растящите Пророци – всъщност цял Божествено вдъхновен народ.
„Никое друго място не споделя отличаването на Божественото влияние, както никоя друга планина не произвежда толкова добро вино.“
Нахманид дава различно обяснение:
„Бог е създал всичко и е поставил властта над тези отдолу в тези отгоре, и е поставил над всеки народ в техните земи според техните народи звезда и специфично съзвездие …. Но земята на Израел, в средата на населената земя, е наследството на Бог … Той ни е отделил от всички народи, над които е назначил князе и други небесни сили, като ни е дал земята на Израел, така че Той, благословен да бъде, ще бъде нашият Бог и ние ще бъдем посветени на Неговото Име. ” (Коментар към Лев 18:25)
Въпреки че всяка земя и нация са под всеобхватния суверенитет на Бог, само Израел е пряко такъв.
Но защо именно Израел?
Защото това е и винаги е било ключово стратегическо място, където се срещат три континента – Европа, Африка и Азия. Поради липсата на удълженото плоско и плодородно пространство на делтата на Нил или на долината Тигър-Ефрат (или днес петролните полета на Арабия), Земята на Израел никога не би могла да бъде основата на империя, но поради местоположението си тя винаги е била търсена от империите. Така че е била политически уязвима.
Земята на Израел е била и е екологично уязвима, тъй като водните и ресурси зависят от дъждовете, а дъждовете в региона винаги са непредсказуеми (оттук и честите гладове, споменати в Битие).
Следователно съществуването на Израел никога не би могло да се приеме за даденост. Отново и отново хората му, оцелели от предизвикателствата, биха преживели това като чудо.
Малък географски и демографски, той ще зависи от изключителни постижения – политически, военни и икономически – от страна на хората. Това от своя страна ще зависи от техния морал и чувство за мисия. Така Пророците са знаели, както естествено, така и свръхестествено, че без социална справедливост и чувство за Божествено Призвание нацията в крайна сметка ще падне и отново ще претърпи изгнание.
Това са сякаш емпиричните основи на мистиката на Халеви и Нахманид. Днес техните мисли са верни, както и в древни времена. Има прякост, естественост на еврейския опит в Израел, който не може да бъде намерен никъде другаде. Историята ни казва, че проектът за изграждане на общество под Божествен Суверенитет в уязвима земя е най-високата от високорисковите стратегии. И все пак през четиридесет века евреите са знаели, че рискът си струва да се поеме.
Защото само в Израел Бог е толкова близо, че можете да Го почувствате в Слънцето и във вятъра, да Го усетите точно отвъд хълмовете, да Го чуете в отраженията на ежедневната реч, да дишате Неговото присъствие в ранния сутрешен въздух и да живеете, опасно, но уверено, под сянката на Неговите Крила.
Искрено Ваша,
Стела Каменова
0 Коментари