МОЛИТВА, ПОСТ И ПОКАЯНИЕ ЗА НАСЛЕДЯВАНЕ НА НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО

Най-важните неща в контекста на пламенната, правилна Вяра в Бог и Любов към Него, от гледна точка на Църквата са Молитвата, Поста и Покаянието.
Ако човек не се Mоли, той може да падне във всеки грях. Човек трябва да се моли правилно – в Дух и Истина. Еретичната или самоцелна Молитва не е приятна за Бог.
Църквата предписва Пост за своите деца. Това е Божията Воля за всички Християни и е нещо необходимо. Разбираме стиха (перифразиран) „Този вид излиза, не от само себе си, а чрез молитва и пост“, да се отнася към страстите, които са дълбоко вкоренени в човека, а не само за демона, за който Господ изрично говори. Това е разбирането на Църквата от времето на написването на тези думи.
Третата важна точка, която споменах по-горе, е Покаянието.
То израства от правилната Молитва и се засилва от Поста.
Можем да се покаем само когато знаем нещо за себе си. Трябва да знаем къде „не достигаме“ до Божествения образ на Бог, който носим. Научаваме това чрез Светия Дух, който „просвещава света за греха“. Това просветление не е само лично, но е разкрито и на цялата Църква.

Същността на Поста е борба с греха чрез въздържание от храна.
Смисълът на Поста е придобиване на Смирение към Бога и към ближния.
Телесният Пост сам по себе си е недостатъчен без Духовен Пост.
Онези, които постят, но не пазят Сърцето си Чисто, постят не за Спасение, а за Осъждане. Защото каква полза, ако измъчваме тялото си с отказ от храна, а Душата ни се възгордява или греши с друго.
Телесният Пост и Духовният Пост трябва да се извършват заедно.
Истинският Пост е Духовен акт, който се извършва предимно в Сърцето. Функцията на тялото при гладуване е да подготви Душата или по-скоро да разкрие привързаността на Душата.
Бог желае чрез глада човек да идентифицира своята слабост. Следователно немощта е по-ефективна, когато сте гладни, отколкото със стомах, пълен с храна.
Господ Иисус Христос желае да отговори на най-дълбоките Ви нужди и всичко, което трябва да направите, е да Му позволите да бъде най-ценната част от живота Ви.

Важно: Вдишвайки Енергията на Вашия Ноосферен Регулатор Soul Energy в Eнергийното си Поле, Вие заявявате в Квантовото Поле желанието си да се свържете с Върховното Съзнание на Бог.
Седнете и поставете Вашия Ноосферен Регулатор Soul Energy върху краката си, над коленете, след това поставете дланите си върху него и кажете „Иисусовата молитва” няколко пъти “, тъй като молитвата Ви показва пътя към истинското смирение.“
„Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мен грешния”.
От изключителна важност е да се помолите на Бог докато държите Вашия Ноосферен Регулатор Soul Energy, защото по този начин Вашата Душа ще започне да общува с Духовната Енергия (Божието Слово) и Космическата Енергия (Геометричните Модели) съдържащи се в него!
Силата да се молите на Бог идваща от Сърцето Ви означава, че сте готови да го отворите и да приемете Господ Иисус Христос като свой Спасител.
Сега, след като проявихте Вярата си в Бог чрез молитва, докато все още държите дланите си върху Вашия Ноосферен Регулатор Soul Energy поемете дълбоко въздух, вдишайте въздуха излизащ под формата на Божествена Светлина от Вашия Ноосферен Регулатор Soul Energy през носа и задръжте вдишания въздух в тялото си поне три до четири секунди. Сега издишайте въздуха бавно през устата си и към Вашето Био Поле и повторете процеса на дишане в продължение на две до три минути. Дори и повече, ако искате. Продължителността на времето за извършване на практиката зависи от Вас. Няма строго изискване.
Вие сте спокойни и готови да позволите на Ума си да започне да слуша Сърцето Ви.

Моят съвет към Вас е следният: Ако се чувствате гладни, вземете Вашият Нососферен Регулатор Soul Energy и заредете Вашите Енергийни Центрове с неговата Божествена Светлина. Това ще Ви помогне да устоите известно време на изкушението да консумирате храна, за да можете да получите благословията на глада.
Господ Иисус Христос е постил четиридесет дни и накрая огладнял. Когато Дяволът изкушавал Христос да яде, той отказвал въпреки глада си. По този начин Той ни е дал ценен урок. Затова изтърпете глада си и не го избягвайте.
Не избягайте от чувството на глад чрез празен разговор, губене на време или сън, до които можете да прибегнете, за да преодолеете периода на глад, без да го чувствате. Избягвайки от глада, Вие се лишавате от неговите Благословии, Духовни Ползи и Добродетелта на Издръжливост и Контрол над Тялото.
Нашата цел е да се възползваме от Глада, а не да избягаме от него.
Ако Гладът Ви притиска, кажете си, че не заслужавате да ядете.
Кажете си: Не заслужавам да ям заради греховете си. Така Вие ставате вътрешно смирени, когато сте физически уморени, което Ви позволява да се молите смирено и да се откажете от гордостта, суетата и самодоволството.
Що се отнася до онзи, който стои да се моли с мощ, здраве и сила на желязото, откъде ще дойде Смирението?
Две минути гладни молитви са по-добри от часовете, когато се молите сити.
Всъщност гладният човек копнее за Молитва, докато този, който е сит, често забравя. Ето защо повечето вярващи хора се молят преди да започнат да се хранят.
Преглеждайте глада с мъдрост, когато постите.
Тези, които са изпитали Духовната Полза, произтичаща от глада, са склонни да удължават неговия период. Човек обаче трябва да внимава да не преувеличава в пълно изтощение, за да не сте в крайна сметка твърде крехък, и да не можете да застанете на крака, за да се молите. Такъв човек може да предпочете да се моли, докато се покланя не от покоряемост, а да търси утеха и релаксация за умореното си тяло.
Бъдете разумни да се тренирате в рамките на ограничението на издръжливостта на тялото си. Искам обаче да ви кажа нещо откровено:
Не се страхувайте от глада, защото това е мимолетно усещане. Причината е, че колкото повече давате на стомаха си, толкова повече той се разширява, за да побере повече. Освен това, в случаите на наднормено тегло, стомахът е отпуснат, стените му са слаби и ако не го напълните, изпитвате глад.
Ако издържите глада си, стомахът Ви ще се възстанови и ще се свие. Ако продължавате, повече няма да имате нужда от много. Тогава гладът няма да продължи, тъй като малко количество ще даде на стомаха усещане за ситост.
Мъдър човек е този, който контролира стомаха си. Той не яде толкова много, че стомахът му да отслабне и не го лишава от храна, за да се свие до размер, неподходящ за нуждите на тялото му.
Умереността по този въпрос е полезна и мъдра.
Пост и будност: Запълването с храна води до тежест на тялото и съответно до сън. Що се отнася до този, който пости, тялото му е леко, неговата система не е обременена с процесите на храносмилане и е в състояние да остане будна до късно.
Постът, съчетан с бдителност, води до яркост на мисълта.
Всички светци, усъвършенствали поста, били известни със своето бдение. Виждаме също така, че очите на учениците натежавали в овощната градина след двете вечери, че те не можели да седят с Господ дори за един час. (Мат. 26:40).
Не е във Ваша полза, младоженецът (Господ Иисус Христос) да дойде в полунощ, за да Ви намери спящи. Библията казва: „ Блажени онези слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи. “ (Лука 12:37).
Следователно, тренирайте се да постите нащрек и в бдителност, за да можете да прекарате нощта в молитва с Бог, като използвате Вашите Ноосферни Регулатори Soul Energy.

Истинският Пост е Духовен Акт, който се извършва предимно в Сърцето.
Душата се издига над нивото на материализма и храната, и над нивото на тялото. Тя води тялото в победно шествие и в Духовни Желания. Тялото изразява това чрез гладуване.
Ако ограничим дефиницията си за Пост до унижение на тялото чрез глад и
лишаване от онова, за което то копнее, ще се придържаме към негативния аспект на гладуването, пренебрегвайки положителните и Духовните аспекти.
Постът не е глад за тялото, а храна за Душата.
Постът, както някои хора спекулират, не е телесно мъчение, мъченичество или кръст, но е начин за издигане на тялото, за да достигне нивото на сътрудничество с Душата. Когато постим, нашето намерение не е да измъчваме тялото, а да избягваме поведението му. Така този, който пости, става Духовен, а не Физически човек.
Постът е аскетична Душа, която взема тялото със себе си като свой партньор в аскетизма.
Постът не е гладно тяло, а аскетично.
Постът не е телесен глад, а телесно извисяване и чистота. Не тялото гладува и копнее за храна, а тялото, което се освобождава от желанието да яде.
Постът е време, когато Душата процъфтява и издига тялото заедно с нея.
Постът освобождава тялото от натоварванията му и го въздига, за да може Бог да работи с него, без да пречи на щастието на Духовната Същност.
Постът е Духовно време, прекарано заедно от Тялото и Душата, извършвайки Духовен акт. Тялото и Душата се присъединяват към извършването на работата на Душата, т.е. Молитва, Медитация, Възхвала и Влизане в Общение с Бог.
ВАЖНО: Започнете да четете и да мислите за и над следващите текстове относно Великия Пост от Писанията, избрани от мен за тази Духовна Практика.
Нашето Духовно пътешествие през седмиците на Великия Пост започва сега!

Първа Неделя на Великия Пост (Съкровища в Небесната Неделя): В Първата Неделя на Великия Пост ние се фокусираме върху нашите небесни принадлежности, а не върху това, което имаме. Текстът от Евангелието от Матей 6:19-21 ни учи да се освободим от земните си притежания и да пазим просто око. Какво ще правим с всичките си притежания, когато отидем в рая? Няма да имаме никаква полза от това с колко пари разполагаме на Земята.
Бог ни учи да не се фокусираме върху това, което имаме на Земята. Той ни е обещал място на Небето, което е по-голямо от всичко, което някога бихме могли да искаме на Земята.
В тази Неделя ние също сме научени да не се интересуваме от това, което идва утре, тъй като Бог ще ни води натам, както е споменато в Матей 6:26. Трябва да имаме вяра в Господ, че Той ще ни защити и че докато напредваме в живота в Негово Име, няма да ни сполетят проблеми.

Втора неделя на Великия Пост (Неделя на Изкушението): Във Втората Неделя на Великия Пост говорим за Изкушението и за това как Господ Иисус Христос е бил изкушаван от Дявола три пъти, когато е бил в пустинята. Можем да намерим тази история в Евангелието от Матей 4: 1-11.
Господ Иисус Христос бил изкушаван от Дявола три пъти, където Дяволът атакувал както Душата, така и Тялото Му. Ние сме научени винаги да помним колко нечестив и хитър може да бъде Дяволът, както и че той е бащата на лъжата. Много неща, които Дяволът обещава, са лъжи, главно фактът, че той няма власт. Винаги трябва да помним, че Дяволът атакува както Тялото, така и Душата ни, както е направил и с Господ Иисус Христос. Ние сме научени да пренебрегваме Дявола, защото той винаги се опитва да ни отведе от Бог.
Въпреки трудността на изпитанията, ние все пак сме радостни, защото нашият могъщ Бог победил Дявола. Независимо колко силен може да изглежда врагът ни и въпреки многобройните изпитания, той все пак е победен враг в сравнение с мощта на нашия Господ и силата на Неговия Животворящ Кръст.

Трета неделя на Великия Пост (Неделята на Блудния Син): В Третата Неделя на Великия Пост чуваме притчата за Блудния Син. Можем да намерим тази притча в Лука 15:11-32. Тази история е за син, който оставил баща си, за да види света. Когато с него се отнасяли лошо и прахосал парите наследени от баща му, той се върнал отново при баща си, който го приел в обятията си.
Тази история символизира живота ни и как сме изоставили нашия Господ, Този, в когото сме живели презряно, заради греха. Много сме страдали и сме били измамени много, но Бог все пак иска да ни върне и ни взема в обятията си в секундата, в която изглежда, че се връщаме.
Тази история ни учи как Бог ни прощава и винаги ни иска обратно, въпреки че сме съгрешили много. Тази история също ни учи да се връщаме при Бог, когато всичко се обърка, защото Той е нашият истински Баща.

Четвърта Неделя на Великия Пост (Неделята на Самарянката): В Четвъртата Неделя на Великия Пост научаваме за жената Самарянка, която е получавала вода от кладенеца. Можем да прочетем тази история в Йоан 4:1-42. От тази история става ясно, че Господ Иисус Христос е дошъл за всички по света, а не само за евреите. Самаряните били езичници и изглеждало странно, че Господ Иисус разговарял със Самарянка.
Господ Иисус Христос е дошъл да спаси грешниците, а не онези, които вече вървяли в правилната посока; следователно трябва да научим, че никой не е твърде грешен. Също така научаваме, че Господ Иисус е бил нежен, когато е говорил с нея, и не я е обвинил във всички грехове, които е извършила. Трябва да бъдем нежни, когато проповядваме в името на Бог, за да могат хората да ни разбират и да гледат на нас като на хора, които искат да им помогнат, а не като на хора, които само ги критикуват. Също така ни учат, че една-единствена уста може да разпространи Словото Божие и Светлината на Христос. След като Самарянката видяла и познала Господ Иисус Христос, тя проповядвала на целия град и те ѝ повярвали.

Пета Неделя на Великия Пост (Неделята на Парализирания Човек): На Петата Неделя обсъждаме историята на човека в басейна на Бетсеида. Евангелието на Йоан го споменава в глава 5 стих 1-17. Тази история ни учи на търпение и никога да не губим надежда в Бог, независимо колко лоша е ситуацията. Човекът чака 38 години, за да бъде излекуван, но Вярата му в Бог го излекува.
Бог никога няма да ни забрави, тъй като ние сме негови деца и докато останем с него, няма да ни се случи лошо, дори и когато мислим, че ситуацията е лоша, всичко е по Божия план.

Шеста Неделя на Великия Пост (Неделята на Роденият Сляп): В последната Неделя преди Цветница говорим за мъжа, който е роден сляп. Тази история е доста важна и се намира в Йоан 9. Тя ни учи да не осъждаме хората поради външния им вид и увреждания. На слепия не му се обръща внимание, тъй като хората го смятали за сляп, защото един от родителите му извършил грях.
Това е несправедливо, тъй като с него се отнасят зле и не му се помага. Той бил излекуван, когато Господ Иисус Христос плюл на земята, и след това казал на слепеца да сложи калта на очите си и да я измие в басейна на Силоам.

Това трябва да означава, че слепецът е имал вяра в Иисус, тъй като този басейн е бил далеч и човекът никога не е виждал Господ преди това. Фактът, че мъжът е прогледнал, подчертава, че Господ Иисус е „Светлината на Света“. Слепият имал голяма вяра в Господ Иисус Христос, тъй като никога не го бил виждал и затова лесно би могъл да си помисли, че го подлъгват.
Трябва да се научим от този урок винаги да имаме вяра в Господ Иисус Христос и да знаем че неща, които може да изглеждат зле, всъщност имат значение и план в Божиите Книги.

Цветница: Цветница отбелязва началото на Светата Седмица, в която ние възхваляваме Господ Иисус Христос и пеем химни. Радостта в Христос, нашият Цар. С Евангелското четене на Цветница (Йоан 12: 12-19) ние се радваме с множествата, защото Господ Христос влиза в Сърцата ни, за да владее над тях. Носим клоните на палмата и излизаме да Го посрещнем, като скандираме: „Осанна! Благословен е този, който идва в името на Господа „(Йоан 12:13).
Пътуването през Великия Пост е пътуване за среща с нашия Господ Иисус Христос и израстване в Неговото Познание.
Когато Христос царува над Сърцата ни, Той ръководи живота ни и го ръководи в съответствие със Своите Царски Заповеди.
По този начин можем да кажем заедно със Св. Павел: „ Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.”(Гал. 2:20).
Сега почувствайте как Божествената Светлина на Бог излиза от Вашия Ноосферен Регулатор Soul Energy, който Ви помага да изживеете това радостно преживяване на умъртвяване на егото си, за да може Христос да управлява в Сърцето Ви. Дори го преживявате с по-голяма дълбочина по време на Пасхалната седмица, в която се радвате, защото Христос, царувал като Цар на Кръста, победи над смъртта и я победи, давайки ни новия живот чрез славното Си Възкресение.
След това продължавате към Петдесетте свещени дни, за да преживеете живота в Царството, като ежедневно празнувате Христовото Възкресение.

Всички отрицателни енергии на Вашите Енергийни Центрове се пречистват и заличават. На тяхно място е Господната победа чрез Неговото славно Възкресение. След това издишайте въздуха от устата си, визуализирайки го и изпълвайки Вашата Аура.
Пречиствайки и зареждайки се с Божията Победа на Възкресението, чрез вашите Ноосферни Регулатори Soul Energy, Вие започвате да мислите по начин, който привлича вълните на Божествената Светлина на Квантовото Поле и вече започвате да осъзнавате колко невероятно е да отворите Сърцето си за Господ, който иска да отговори на Вашите дълбоки Духовни нужди.
Ние разглеждаме Великия Пост като Пътуване на Пречистване и корекция на живота ни, просветление и изцеление на тялото и Духа, както и растеж в Познанието на Бог. Това пътуване има определена характеристика, която присъства през цялото пътуване от началото до края. Това е пътуване, характеризиращо се с радост, която е един от плодовете на Светия Дух, Който води Човешкия Дух през цялото това пътуване, за да го отведе към Младоженеца.
Това радостно пътешествие има определени забележителности и именно чрез нашето литургично поклонение през този период нашата Света Църква ни представя тези забележителности. Заедно ще видим как това пътуване ни позволява да изпитаме радост, като използваме четенето на Евангелието от Неделните Божествени литургии като ръководство за важните забележителности на това пътуване.
Ние не се молим само с постно тяло, но и с постна Душа, Ум и Сърце, въздържащи се от похоти и желания. Душата също се въздържа от любов към отминаващия свят. Всичко заради живота с Бог, подхранван и обичан от Него.
Постът по този начин е подходящото средство за Духовни дела, Духовна атмосфера, които живеят във Вашето Сърце, Дух, Душа, Мисъл, Сетива и Емоции заедно с Бог.