МОЕТО ДУХОВНО ПЪТЕШЕСТВИЕ В НАЗАРЕТ
БАЗИЛИКА „БЛАГОВЕЩЕНИЕ“
БАЗИЛИКА „БЛАГОВЕЩЕНИЕ“
Толкова съм развълнувана да застана на площада в Назарет, там където Господ Иисус Христос е вървял, и със същото вълнение съм на път към мястото, където е била Къщата на Дева Мария и където Архангел Гавраил се явява на Богородица съобщавайки и, че тя ще зачене и износи Божият Син, Иисус – събитие, известно като Благовещение.
В Евангелието на Лука, Назарет е описан първо като „град в Галилей“ и дом на Мария (Лука 1:26). След раждането и ранните Богоявленски събития от глава 2 от Евангелието на Лука, Мария, Йосиф и Иисус „се върнаха в Галилей, в собствения си град, Назарет“.
Именно тук Господ Иисус Христос прекарва своето детство, живеейки с майка си и баща си, и тук се изправя пред скептичните жители на Назарет.
Въпреки че разполагаме с малко подробности за Неговия живот през тези ранни години, все пак има някои особености на природата, които срещат очите ни сега, точно както някога са срещали Неговите.
Точно тук където Архангел Гавраил се явява на Богородица, Католиците изграждат Църквата „Благовещение“. Друга традиция, основана на апокрифното Протоевангелие на Яков, твърди, че това събитие е започнало, докато Дева Мария е наливала вода от местен извор в Назарет, и на това алтернативно място е издигната Гръцката Православна Църква „Благовещение“.
Влизам в Църквата „Благовещение“ и Сърцето ми тупти от дълбоко вълнение, тъй като всичко, което искам да видя, е Пещерата, където Архангел Гавраил е обявил това най-красиво събитие за Човечеството – Раждането на Божия Син!
Навън е горещ летен ден, дворът на църквата е препълнен от туристи и аз влизам с огромно вълнение в храма, където се чувствам спокойна и обградена от Божествена Светлина. По пътя си към Пещерата се наслаждавам на красиви мозайки и архитектура.
Пещерата на Благовещението се намира на приземния етаж, където туристите току що отминават. Това е много добра възможност за мен да седна на спокойствие и да се Моля и Медитирам с моите Ноосферни Регулатори Soul Energy.
Заставам на колене пред Пещерата на Благовещение, пречиствам и зареждам моите Енергийни Центрове чрез Божествената Светлина на Ноосферни Регулатори Soul Energy, които точно в този момент резонират и отразяват Енергията на това Свещено място, точно такава каквато е била в дните на Богородица. Чувствам Божествената Светлина на Света Майка Дева Мария и на Архангел Гавраил!
ПОСЕЩЕНИЕ ОТ АНГЕЛ
ПОСЕЩЕНИЕ ОТ АНГЕЛ
Както можете да видите от създадените от мен, Стела Каменова, Духовни Практики, Молитвата и Медитацията (Размишляването) върху Светото Писание е нещо, което считам за изключително важно за увеличаване на нашата Божествена Светлинна Енергия, както и на Божията Благодат в живота ни.
Точно тук е мястото, на което размишлявам върху Текстове от Светото Писание за Благовещение.
„ДЕВА МАРИЯ погледна нагоре с широко отворени очи, когато посетителят влезе в нейния дом. Той не попита нито за баща ѝ, нито за майка ѝ. Той беше там, за да я види! Не можеше да е от Назарет; в това Тя беше сигурна. В малък град като нейния непознатите се открояваха. А специално Този би се откроил навсякъде. Той се обърна към Мария по съвсем нов за нея начин, като каза: „Добър ден, радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.“ Лука 1: 26-28.
Така Библията ни запознава с Мария, дъщеря на Хели, от град Назарет в Галилей.
Срещаме я на кръстопът, в известен смисъл. Тя била сгодена за да се омъжи за дърводелеца Йосиф, който не бил богат човек, а мъж с Вяра. Така че нейният житейски път е изглеждал добре очертан пред нея – обикновен живот, работейки в подкрепа на своя съпруг Йосиф, създавайки семейство заедно с него. Изведнъж обаче тя се оказва изправена пред този посетител, който ѝ донесъл задача от нейния Бог, отговорност, която ще промени живота ѝ. Мнозина са изненадани да разберат, че Библията не ни казва много за Дева Мария. Казва ни малко за нейния произход, още по-малко за нейната личност и изобщо нищо за външния ѝ вид. И все пак това, което казва Божието Слово за нея, наистина разкрива същността ѝ.
Това, което Библията всъщност разкрива, ни дава безценна представа за Вярата на Дева Мария и как можем да я подражаваме.
Посетителят на Дева Мария не бил обикновен мъж, а самият Архангел Гавраил. Когато той нарекъл Дева Мария „изключително благодатна“, тя била „дълбоко обезпокоена“ от думите му и се чудела на този необичаен поздрав. „А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. (Лука 1:29) Силно облагодетелствана от Кого? Дева Мария не е очаквала да бъде облагодетелствана сред хората. Но Ангелът говорел за благоволението на Бог Йехова. Това имало значение за нея. И все пак тя без гордост не предполагала, че има Божията благосклонност. Ако се стремим към Божието благоволение и никога не приемаме високомерно, че го имаме, ще научим жизненоважен урок, който младата Дева Мария напълно е разбрала.
Бог се противопоставя на надменните, но Той обича и подкрепя смирените.
Дева Мария наистина се нуждаела от такова смирение, тъй като Ангелът ѝ предоставял почти невъобразима привилегия. Той ѝ обяснил, че тя трябва да роди дете, което ще стане най-важното от всички хора. Архангел Гавраил казал: „Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Йаковов довеки, и Царството Му не ще има край.“ (Лука 1:32, 33)
Дева Мария със сигурност е знаела за обещанието, което Бог е дал на Цар Давид повече от хиляда години по-рано – а именно, че един от неговите потомци ще управлява вечно. (2 Сам. 7:12, 13)
Значи нейният син ще бъде Месията, на когото Божият народ през вековете се е надявал!
Въпреки че била верен Божи служител, Дева Мария била несъвършен човек. Как тогава тя би могла да роди идеално потомство, Божият Син? Архангел Гавраил обяснил: „Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. “ (Лука 1:35) Светият означава „чист“, „свещен“. Обикновено хората предават своето нечисто, греховно състояние на своето потомство. В този случай обаче Бог Йехова би направил уникално чудо. Той щял да пренесе живота на своя Син от Царството Небесно в утробата на Дева Мария и след това да използва своята активна сила или Светия Дух, за да „засенчи“ Мария, предпазвайки детето от всякакви греховни омрази.
Вярвала ли е Дева Мария на обещанието на Архангел Гавраил? Тя как е реагирала?
Както казва Архангел Гавраил, „защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.“. (Лука 1:37) Дева Мария приела думите на Ангела като истина, тъй като била млада жена с голяма вяра. Тази вяра обаче не била лековерност. Както всеки разсъждаващ човек, Дева Мария се нуждаела от доказателства, на които да основава вярата си. Архангел Гавраил бил готов да добави такива доказателства. Той ѝ разказал за нейната възрастна роднина Елисавета, отдавна известна като безплодна жена. Бог по чудо ѝ бил дал възможността да забременее!
Нейните думи, толкова пълни с просто смирение и послушание, се свързват с всички хора на вярата. Тя казала на Архангел Гавраил: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея. “ (Лука 1:38) Робинята била слугиня на най-ниско ниво; животът ѝ бил изцяло в ръцете на господаря си. Така се чувствала Дева Мария по отношение на нейния Бог Йехова. Знаела е, че е в безопасност в ръцете Му, че Той е лоялен към онези, които са Му верни и че Той ще я благослови, тъй като тя направила всичко по силите си с тази предизвикателна задача. – Пс. 18:25.
Дева Мария в своето смирение била подготвена да приеме Бог Словото, наричайки себе си слуга на Бога дори след като очаквала, че Бог ще обитава в нея. Със своето вярно сърце Тя била готова да се поддаде и да се довери в процеса на Неговото обитаване в нея.
Ние можем да се възползваме от този аспект по време на пост и да се подготвим за обитаването на Бог в нас, което ще дойде, като практикуваме смирение и вярност, по начин по който Бог реши да ни отведе там и като се доверим на процеса.
Понякога Бог иска от нас да направим това, което може да изглежда трудно, дори невъзможно, в нашите очи. Въпреки това, в Своето Слово Той ни дава достатъчно причини да Му се доверим, да се оставим в ръцете Му, както направила Дева Мария. (Пр. 3: 5, 6)
Ще се доверим ли на Бог? Ако го направим, той ще ни възнагради, като ни даде основания да изградим още по-силна Вяра в Него.
Докато се Молите и Медитирате с Вашите Ноосферни Регулатори Soul Energy, намирайки се върху Древни Енергийни Вортекси, каквото е това Свещено място, Вие увеличите Енергията си на ниво, на което се чувствате готови да победите всяко негативно препятствие в живота си, водено от чистата Ви Вяра в Господ Иисус Христос!
ЦЪРКВА „СВЕТИ ЙОСИФ“
Статуя на Свети Йосиф
Назарет, Израел
ЦЪРКВА „СВЕТИ ЙОСИФ“
Мисля, че не обръщаме достатъчно внимание на Свети Йосиф!
Свети Йосиф бил потомък на рода на Цар Давид. След като се оженил за Дева Мария, той открил че е вече бременна и „като праведен мъж и не желаещ да я излага на публичен позор“ (Матей 1:19), решил да се разведе тихо с нея, но Ангел му казал, че детето е Син на Бог и е заченато чрез Светия Дух. Подчинявайки се на Ангела, Йосиф взел Мария за жена. След раждането на Господ Исус Христос един Ангел предупредил Свети Йосиф и Дева Мария за предстоящото насилие над детето от цар Ирод Великия от Юдея (по чиято заповед били избити всички момчета до 2 годишна възраст), след което те избягали в Египет.
Там Ангелът отново се явил на Свети Йосиф, като го уведомил за смъртта на Цар Ирод и му наредил да се върне в Светата Земя.
Ролята на Свети Йосиф била огромна, тъй като той не само приел Дева Мария бременна, но пътувал до Египет, където трябвало да започне да храни семейството си от самото начало. След това, когато се върнали в Израел и в Назарет, той трябвало да започне всичко отначало. Вземайки под внимание факта, че той не бил толкова млад, колкото била Дева Мария.
Затова искам да споделя с Вас, че чувствам колко важно е да отдадем своята любов и уважение към онова, което Свети Йосиф е правил през живота си, като този, който е отгледал нашия Господ и се е погрижил за нашата Света Майка Дева Мария!
Църквата „Свети Йосиф“ е построена върху земята, където преди е била дърводелската работилница на Свети Йосиф. Някои от традицията също твърдят, че това е мястото на къщата, в която Светото Семейство е живяло след завръщането си от Египет.
Църквата е разположена на много близко разстояние до Църквата „Благовещение“ и отново има две нива. Точно на долното ниво има мозайка с вана за кръщене от времето на нашия Господ Иисус Христос, където Той самият е кръщавал хората.
НАЗАРЕТ
НАЗАРЕТ
Назарет е селото в северен Израел, където Господ Иисус Христос е живял до започването на Своето служение на около 30-годишна възраст. „Село Назарет“ е интерактивен музей на открито, който е превърнал склона на централен Назарет в автентично Израелско село от първи век.
Разхождам се в това красиво село и усещам всеки детайл от околната среда, която е заобикаляла нашия Господ. Библейската точност на селото и вниманието към детайлите е впечатляващо. „Село Назарет“ също е непретенциозно, на разумни цени и може би единственото място в Израел, в което подаряват на всеки заминаващ посетител нещо – например миниатюрна, но работеща сувенирна маслена лампа – безплатно.
„Село Назарет“ има овчари, които отглеждат овце, и тъкач, който преде вълната в прежда, точно както моята баба София можеше да прави това. Така че, това не е нещо много ново за мен като дейност, но като усещане е, защото съм там, където е живял моят Господ Иисус Христос – точно това ме докосва по много дълбок начин. Освен това има автентични преси за вино и зехтин от първи век и място, където жените преплитат сламки в кошници.
Впечатлена съм от Синагогата от първи век, чийто Равин е изследовател на Библията.
Има също така внимателно реконструирани домове и терасовидни полета от същата епоха и най-автентичният Римски Кръст, изложен в Израел, ако не и в света. Като пример за вниманието си към историческата достоверност и точност, „Село Назарет“ правилно обяснява, че Библията определя заниманието на Свети Йосиф като „tektonos“, гръцка дума, която означава „строител“. Преди две хиляди години строителите в Израел са строили със скали и камъни, а не с дърво, така че не са били дърводелци. Въпреки това е имало и някои дърводелски работи, за да се създадат и окачат врати и т.н., както е показано в селото.
Трите десетилетия, прекарани от Господ Иисус Христос в Назарет, обикновено се наричат „тихите години“, като Светото Евангелие не ни разказва почти нищо за този дълъг период от живота Му. През вековете християните са търсили места, подходящи за отбелязване на събития от живота на Господ Иисус Христос в родното му село.
ЗАВРЪЩАНЕТО НА ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС В ДОМА СИ НАЗАРЕТ
ЗАВРЪЩАНЕТО НА ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС В ДОМА СИ НАЗАРЕТ
В Евангелието е разказана история за времето на служението на Господ Иисус Христос, когато той се завръща в земята на своето детство, в Назарет.
Приемът Му е бил далеч от звезден, защото той не изглеждал като надеждата, която някой е очаквал.
Искам да споделя тази история с Вас, тъй като тя е изключително важен урок за спасението на Вашата Душа.
Няма друго място като у дома
Апостол Марк ни казва, че Господ Иисус Христос и учениците Му са посетили родния Му град в Събота. Той влязъл в синагогата и започнал да преподава по начин, който зашеметил слушателите му. Хората били шокирани, че този човек, когото познават от детството, имал дързостта да казва нещата, които е казал, сякаш Той имал властта и пълномощията да го направи. Това било обидно.
Този прием повлиял на делото на Господ Иисус Христос извън синагогата:
„Поради това не можеше да извърши там никакво чудо, освен че изцели няколко болни, като положи ръце върху тях. И се чудеше на тяхното неверие. Той обикаляше по околните села и поучаваше.“ (Марк 6: 5–6)
Малко дразнещо е да се прочете, че Господ Иисус Христос не е бил в състояние да направи никакви чудеса този ден. Какво е станало? Наистина звучи така, сякаш липсата на вяра в хората е бил неговият криптонит, сякаш той е отслабил силата му или го е лишил от нея. Инцидентът се чете като тъжна бележка относно деня, в който Господ Иисус Христос не могъл да направи това, което наистина искал да направи. Ето една предупредителна история относно опасностите от неверието.
Разбира се, вярата е от съществено значение за Християнския живот (Евр. 11: 6). Трудно е да получим нещо от Господ Иисус Христос, ако първоначално не вярваме, че Той може да го предложи. Но това ли е всичко за тази история? Нима това не е нищо повече от предупреждение за това какво се случва, когато вярата е второстепенна? Ако е така, Неверието на хората от Назарет (или нашето Неверие) заменят Господ като главен герой.
Въпреки начина по който изглеждат нещата, всъщност не става дума предимно за последователите и тяхната роля в правенето на чудеса: Става дума за Господ Иисус Христос, Божият Син. И става въпрос за Неговата Сила, а не за Неговата Слабост.
Когато Апостол Марк казва, че Господ Иисус Христос „не е могъл“ да извърши някакви могъщи дела там, той не предполага, че Господ е бил по някакъв начин неспособен. Да се правят чудеса при липса на вяра е било невъзможно, защото това би противоречало директно на Христовото послание.
Всъщност изборът на Господ да не прави нищо в тази история олицетворява по-голяма истина. Вместо да показва неуспех, неговото бездействие казва на света точно Кой е Пристигнал.
Помислете за момент за хората от Назарет. Те не са успели да се накарат да приемат Иисус Христос като Божи Син. Цялата представа, че Той е специален, била обидна за тях. Тази представа не отговаряла на разбирането им за света.
И защо би отговорила? За тях важните хора имат пари. Те имат добър външен вид, правилното обучение, впечатляващи автобиографии, връзки с други влиятелни личности. За тях Господ Иусус Христос бил просто местно момче, не по-различно от всяко друго, което имало схематична история за произхода и уменията си. Човешки погледнато, той нямал пълномощията, за да заслужава да му обърнат много внимание. Исая е говорил за този факт векове по-рано: „Защото възлезе пред него както отрасъл, И както корен от суха земя: Нямаше вид нито великолепие, та да го видим, Нито благообразие, та да го желаем…. и ние не го оценихме“ (Исая 53: 2–3).
Пред този скептицизъм и откровена враждебност Господ е избрал да не прави чудеса. Ако бяхме на негово място, мисля, че щяхме да отидем в обратната посока. Като се има предвид нашата склонност да искаме одобрението и приемането на всички, бихме си помислили: „Ето възможност да спечелим тези хора. Трябва да им дадем това, което искат. Те не вярват сега, но ако направим нещо впечатляващо, това ще ги убеди веднъж завинаги, че аз наистина съм Божият Син. „
Хвалете Бога, че Господ Иисус Христос не споделя нашата несигурност. Хората винаги го молели за знак, някакви доказателства за твърденията му. Необходима била огромна вътрешна сила, за да не действа Той в опит да се докаже. Тази сила идва от това, че е здраво основан на Любовта и Насладата на своя Баща (Марк 1:11). Това била единствената оценка, която имала значение за Него, и Отца бил напълно доволен от своя Син, преди дори да започне публичното си служение.
Тази непоклатима любов била основата, която освободила Господ Иисус Христос от принудата да има нужда и да следва одобрението на тълпата. Той е бил способен да остане съсредоточен върху своята изключителна мисия, без да попадне в капана да задоволи очакванията на всички. Той дойде да Спаси, а не да продаде.
Това е Той, който разкрива характера си по начин, далеч надхвърлящ всякакво потвърждение, което може да предложи чрез чудодейно излагане. Тук е Божият Син, който страда от несправедливост и поемайки беззаконие, без да се защитава. Ето Го Господът на Небесното, който охотно прегръща безпомощността си.
И зърваме Агнеца. „Той бе насилван и озлобен, Но не отвори устата си: Както агне водено на заклание, И както овца пред стригачите си безгласна, Така не отвори устата си. (Исая 53: 7).
ЕДИНСТВЕНАТА БАНЯ ЗА КРЬЩАВАНЕ В НАЗАРЕТ
ЕДИНСТВЕНАТА БАНЯ ЗА КРЪЩАВАНЕ В НАЗАРЕТ
Бързам, тъй като с нетърпение очаквам да видя единствената баня за кръщене в Назарет. И тази е много специална, тъй като точно там Господ Иисус Христос е кръщавал често.
Представете си, че сте тук, където нашият Господ е кръщавал хората и как Ви кръщава лично за ново начало в живота Ви!
Напускам родния град на нашия Господ Иисус Христос с приповдигната Душа и нови знания за Дълбоката Вяра, за това колко ценен е и ще бъде животът ми с Господ Иисус Христос до мен и в мен.
Искрено Ваша,
Стела Каменова
0 Коментари