КАК МОЖЕМ ДА ИЗПИТАМЕ НЕТВАРНАТА СВЕТЛИНА
Атон – Гърция
Трябва да знаем, че Божествената Светлина не е естествено явление, като например, когато ударим главата си или други причини, които генерират електрически сигнали чрез нервната система, която нашият мозък (по-точно зрителната ни кора) интерпретира като Светлина.
Освен това Божествената Светлина не е като еманация от Бог – тя е самият Бог, по-точно Неговата Енергия.
Бог е абсолютно недостъпен по своята природа (ядро), но напълно достижим в Своите Енергии. Това е неизказана разлика в чистата простота на Бог, която надминава всяка известна от нас сложност.
Ето защо тази Светлина се нарича „Нетварна или Несъздадена Светлина“.
Основната точка при виждането на Нетварната Светлина не е преживяването на самото виждане на Светлината – дори тази Светлина да е много по-мощна от Светлината на слънцето – рутинно Светиите казват, че тя е „по-мощна от 1000 слънца“. Основното тук е абсолютното щастие и удовлетворение, провокирани от това преживяване.
Това се случва, когато интелектът (умът) е надхвърлил разбираемите реалности и понятията, смесени с образи, които се отнасят до тях, и по Богоугоден и благочестив начин е отхвърлил всички неща, тогава той ще застане пред Бог глух и онемял (вж. Пс. 38: 13).
Сега интелектът става прост в Божиите ръце и се възпроизвежда без съпротивление по най-възвишения начин, тъй като нищо извънземно не му се натрапва: вътрешната благодат го превежда в по-добро състояние и по един чудесен начин го осветява с Неизразима Светлина, като по този начин усъвършенства нашето вътрешно същество. И когато по този начин „денят се счупи и утринната звезда изгрява в Сърцата ни“ (вж. 2 Пет. 1:19), тогава „истинският човек“ – интелектът – „ще излезе на истинската си работа“ (вж. (Пс. 104: 23), изкачвайки се в Светлината по пътя, който води към Вечните Планини.
В тази Светлина Умът изследва по чудо свръхземните неща, като или все още се присъединява към съществеността, с която първоначално е бил свързан, или пък е отделен от тази същественост – това зависи от нивото, което е достигнал. Защото той не се издига на крилете на фантазията на Ума, като в този случай Умът винаги се лута като сляп, без да притежава точно и сигурно разбиране нито за сензорни неща, които не са му представени веднага, нито за съвършено разбираеми реалности.
По-скоро Нетварната Светлина се издига в истината, издигната от неизразимата Сила на Духа, и с Духовно и неизразимо възприятие чува думи, твърде свещени, за да ги произнесе (срв. 2 Кор. 12: 4) и вижда невидими неща. Тя става изцяло възторжено от това чудо, дори когато вече го няма, и съперничи на неуморния ангелски хор, ставайки наистина друг ангел на Бог на земята. Чрез себе си Нетварната Светлина доближава всяко сътворено нещо до Бог, тъй като самата Тя сега участва във всички неща и дори в Този, който надхвърля всички, доколкото вярно се е приспособил към Божествения Образ.
Правилното състояние на интелекта е Духовна височина, донякъде наподобяваща оттенъка на небето, който е изпълнен със Светлината на Светата Троица по време на Молитва.
Ако искате да видите правилното състояние на интелекта, избавете се от всички понятия и тогава ще го видите като сапфир или оттенък на небето. Но не можете да направите това, освен ако не сте достигнали състояние на безпристрастност, защото Бог трябва да си сътрудничи с Вас и да ви напои със Своята Естествена Светлина.
Въз основа на Свети Григорий Палама, Свети Нейлос
0 Коментари